„Ако искаш нещо да бъде казано, помоли мъж. Ако искаш да бъде направено, помоли жена.“
Маргарет Хилда Тачър или баронеса Тачър от Кестевен е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател (премиер министър) в Обединеното кралство – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Наричана е Желязната лейди от съветската пропаганда още преди да дойде на власт. Член е на Ордена на жартиера и Ордена за заслуги.
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, човек със силни религиозни пристрастия спрямо Методистката църква, както и мирянски проповедник. Маргарет и сестра и Мюриъл израстват в жилището над едната от двете бакалници и са възпитани от баща си като методистки. Той участва в местната политика и служи като член на градския съвет (докато официално е определян като независим либерал, на практика той подкрепя местните консерватори). Когато Либералната партия поема контрол над Грантъмския съвет през 1945, Алфред Робъртс не е преизбран за член на съвета – решение, което засяга Тачър дълбоко.
Младата Маргарет се справя добре с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за лидер на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. – едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед.
Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953 и през същата година се раждат децата ѝ – близнаците Карол и Марк. При връщането си на работа тя специализира в данъчните закони.
Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до министър в сянка на транспорта и накрая на образованието преди изборите през 1970 г.
Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става министър на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за образованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест, който ѝ спечелва прозвището „Maggie Thatcher, milk snatcher“.
Нейният мандат се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори тогава на това се гледа като политика на левите. Тачър също защитава бюджета на Свободния университет от опитите да бъде намален.
Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление (1979 – 1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена.
„Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство – отбелязва през 1980 г. Тачър, според която – Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим поражение, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръщаме внимание на заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпълним своя дълг, успехът е неминуем“.
По времето на Тачър в политиката на консерваторите се съчетават модернизация на британската икономика, твърд отпор на опитите на левицата за разпалване на класова ненавист и ясен стремеж във всяка точка на земното кълбо да се защитят британските интереси. Тя смята, че в епохата след края на Студената война отново става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост. Тачър твърдо вярва във възможността за създаване на нов международен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадлежащи към „великите сили“) следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси. Според нея подобна политика предлага по-големи перспективи за осигуряване на мира и просперитета в Европа и в света, отколкото системите на взаимна обвързаност, изградени по време на Студената война, които все повече губят актуалност.
Своеобразният национализъм на Тачър е и в основата на външната ѝ политика. Обикновено като пример в това отношение се дават решителните ѝ действия при Фолкландската криза през 1982 г., когато тя определя необходимостта от оказване на военен отпор срещу аржентинската агресия като „въпрос на чест за Британия като нация, на „самочувствие“ и в крайна сметка – на нейното положение в света“.
В много по-голяма степен обаче този национализъм добива своето реално изражение в „европейската политика“ на Тачър, която се ръководи от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във „федерална европейска държава“. През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за „ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо“.
Период след активната политика
През 1992 г. тя е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Съпругът ѝ Денис Тачър получава титлата баронет през 1991 г. През юли същата година Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за геополитически консултант със заплата от $250 000 на година и годишно дарение от $250 000 за нейната фондация. Тачър помага на компанията да навлезе на пазара в Централна Европа, бившия Съветски съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската общност за рекламиране на тютюн.
Тя пише мемоарите си в два тома. Въпреки че привидно подкрепя политическите идеи на Джон Мейджър, много от тях не ѝ допадат. Мейджър ще коментира по-късно, че намира отношението ѝ за нетолерантно. Тя открито подкрепя Уилям Хейг за лидер на Консервативната партия през 1997 г.
През 1998 г. Тачър посещава бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет, докато той се намира под домашен арест в Лондон, с повдигнати обвинения за мъчения и убийство.
Тя активно подкрепя изборната кампания на Консервативната партия през 2001 г. На 22 март 2002 г. лекарите ѝ и препоръчват да не изнася повече обществени речи по здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара.
На 26 юни 2003 г. остава вдовица.
В последните години от живота на Тачър нейното здраве е разклатено – в края на 2012 г. тя претърпява тежка операция за отстраняване на израстък на дебелото черво.
Умира на 8 април 2013 г. в хотел „Риц“ в Лондон на 87-годишна възраст, след няколко прекарани мозъчни инсулта. Кремирана е на 17 април 2013 г.
Известни цитати на Маргарет Тачър
„Да бъдеш силен е като да бъдеш дама. Ако трябва да обясняваш на хората, че си, значи не си.“
„Ако искаш нещо да бъде казано, помоли мъж. Ако искаш да бъде направено, помоли жена.“
„Може петелът да кукурига, но кокошката е тази, която снася яйцата.“
„Не създаването на богатство е опасно, а любовта към парите като самоцел.“
„Ако целиш да си харесван, трябва да си готов на компромис с всичко по всяко време и има риск да не постигнеш нищо.“
„Да се самодисциплинираш и да правиш това, което знаеш, че е правилно, макар и трудно, е първокласният път към гордостта, самоуважението и личното удовлетворение.“
„Всяка жена, която разбира проблемите във воденето на едно домакинство е близко до разбирането как се управлява държава.“
„Не познавам никой, който е достигнал върха без усилена работа. Това е рецептата. Може и да не ви закара до върха, но ще стигнете доста близко.“
„Обичам спора, обичам дебата. Не очаквам този, който седи срещу мен, да кима и да се съгласява. Не това му е работата.“
